Цената на нощния труд - по-висока, настоява синдикат

Допълнителното възнаграждение за час нощен труд да е не по-малко от 0,5 на сто от минималната работна заплата. За това настоява КТ "Подкрепа", като обяви началото на кампания за достойни условия и заплащане на нощния труд.

Началото на кампанията беше обявено от Здравчо Здравчев, председател на Национална федерация "Техническа индустрия, наука, информатика". Нощен труд полагат около 400 000 души в България.

Ако искането на синдиката бъде удовлетворено, заплащането за час нощен труд при сегашната минимална работна заплата, ще стане 2,55 лв. или 17,85 лв. за една нощна смяна. Приходите за осигурителната система биха били милиони допълнително, са изчислили от КТ "Подкрепа".

Кампанията е и за ограничаването на полагането на нощен труд. Световната здравна организация излезе със становище, че нощният труд трайно уврежда здравето на работниците и трябва да се ограничи, обясни Здравчо Здравчев, цитиран от БТА.

Според синдиката настоящият принцип на определяне на допълнителното заплащане за нощен труд не отразява динамиката в заплащането на труда. Сегашната му стойност от 0,25 лв. на час е определена през 2007 година при минимална работна заплата за страната от 180 лева, а сега минималното възнаграждение е 510 лева.

Преди това има също един дълъг период, в който заплащането за нощен труд не е променяно - от 1997 година, когато то е било седем стотинки за час.

Това възнаграждение не е в състояние да изплати за една нощна смяна дори транспортните разходи за отиване и връщане на работа, а камо ли да послужи за възстановяване и обезщетение на този особено вреден за организма труд, допълни Здравчев.

В искането има и мотиви, свързани със здравето. Нощният труд причинява умора, намаляване на качеството на съня, повишаване заболеваемостта и отсъствия от работа. Увеличават се трудовите злополуки и текучеството на работници, допълни още Здравчев.

Според КТ "Подкрепа" извършените многобройни изследвания на полагащите нощен труд установяват увеличение на риска от заболявания на сърдечно-съдовата система с 40 на сто, с три пъти от рак на простатата, с 30 на сто от рак на гърдата, с 40 на сто от рак на белите дробове и на пикочния мехур, депресии, диабет и метаболитни проблеми.

Социалните рискове са свързани с проблеми в семейството, социална изолация и като следствие репродуктивни проблеми, което пък довежда и до демографски проблеми.